16 декември 2009

Питър Ърскин посвещава новия си албум на Еди










Рисунка на Едмонд Демирджиян (1951-2009) оформя корицата на новия албум на барабаниста Питър Ърскин, който посвещава проекта си на българския художник и на основателя на култовия клуб „Charlie O’s” Чарли Отавиано (1942-2008). Записите са направени именно там, а посвещението гласи: „Албумът е посветен на паметта на двама мъже, които са толкова неразделна част от него, колкото е и музиката - Чарли Отавиано, основал клуба, който Триото нарича свой дом, и Едмонд Демирджиян, чиито творби красят корицата на този албум и на други дискове на Fuzzy Music.” В проекта „The Trio Love @ Charlie O’s”, Питър Ърскин, Чък Бъргхофър (бас) и Тери Тротър (пиано) изпълняват седем композиции, записани на живо на 27 януари тази година.По-рано Едмонд Демирджиян оформя и диска „Standards” на Питър Ърскин, Алън Паскуа и Дейв Карпентър. Художникът и барабанистът поддържат близко приятелство, изградено на взаимните интереси в областта на музиката и живописта.

18 септември 2009

За Еди

Преди три години, в този ден, и почти в този час, Еди беше на сцената на Народния театър, в едно от превъплъщенията си – в стихията на джаза – салонът ехтеше от неговите възторжени и победни барабани – току що бе получил Наградата на София! По какви причини тази вечер Еди не е тук, аз отказвам да разбера! Колкото повече се опитвам мислейки да подредя нещата, толкова повече живият живот се извърта, съпротивлява и защитава своя безкраен и могъщ хаос, в който нещата просто стават – незнайно как и защо!
И сигурно за това хората са изработили едно оръжие, чрез което да слагат ред в този хаос. Това не е логическата мисъл, не е прагматично построената върволица от въпроси и отговори, а странното и непоследователно, но пълно със страст изкуство – истинският еквивалент на живота.
Еди сигурно го е знаел – тази изложба е доказателство. Едмонд е скрепил несъвместимите, бясно раздалечаващи се неща от живота, в някакви невъзможни и прекрасни хармонии, в някакви синтетични места и пространства, в които е по-интересно да си. Уж пак море, но друго, невиждано, уж пак пейзаж или натюрморт, но неочаквано огънат.
Като че ли илюстриращ общата теория на относителността. Личните страсти и превъплъщения на Еди, превръщат картините му в автентични преживявания, места и пространства.
Въобще, Еди умееше да се превъплъщава, бидейки голям артист, ту бродеше из различните стилистики на модерната живопис, ту се превръщаше в музикант и поглеждаше пак към същия този хаос.от друга гледна точка.
Познавахме се от деца. Играли сме в махлата на какво ли не. И мога да ви уверя, че той остана цял живот едно играещо момче и сигурно това е тайната на живота, който струи от картините му и сега.

Андрей Даниел
13.09.2009, София
Слово при откриването на изложбата в СГХГ, 17.09.2009

18 август 2009

ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009
Софийска градска художествена галерия

Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му.
Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването.
Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника.
В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.
Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават.

26 юли 2009

Сбогом, Еди!

1951-2009

Той искаше да достигне до Истината.
Искаше да достигне до нейните дълбочини,
независимо че знаеше - може да те опарят. Това не беше просто любопитство, а животоспасителна нужда за системно познание.
От Сезан до Де Кунинг, от Луис Белсън до Денис Чембърс - това са само контролни точки в неговата мрежата, която плетеше през целия си съзнателен живот.
Той беше последният ортодоксален артист на българската късна модерност. Кристалната логика, с която действаше и чувството му за отговорност към всеки занаят го опазиха от прилагането на удобни поведенчески модели - от сервилното кокетство до силовия напън.
Умееше и обичаше да се забавлява.
Умееше и обичаше да ни забавлява.
Зададе всички свои въпроси.
Получи всички свои отговори.
Дойде ред на всеки от нас
да довърши своята част от работата.

Димитър Трайчев
Слово на опелото в храма Свети седмочисленици, София, 28.07.2009

26 юни 2009

КАРТИНИ ОТ ЕДИН КАТАЛОГ

15 юли - 30 август 2009

Изложбата е посветена на новоизлезлия каталог на художника Едмонд Демирджиян. Луксозното издание представя цялостното му творчество от средата на 70-те години до днес. В него ретроспективно са включени от най-ранните му ученически и студентски работи до последните му творби, като са проследени важните периоди от израстването на автора и различните жанрови и тематични посоки на работа.
В каталога са публикувани статии, писани по различни поводи през годините от Максимилиян Киров, Атанас Нейков, Чавдар Попов, Мария Василева, Диана Попова, Даниела Чулова, Десислава Димова, Андрю МакДонъл, както и писани специално за повода текстове от Аксиния Джурова, Яра Бубнова и Георги Лозанов. Подбрани от съставителя на каталога д-р Мария Василева, статиите обхващат творчеството и личността на художника Едмонд Демирджиян от много различни посоки. Те подробно анализират стиловите му характеристики, но и засягат артистичното присъствие на твореца в българското общество и приноса му за динамичния облик на художествената ни сцена. Художник на двуезичното издание е Надежда Олег Ляхова.
Названието на изложбата напомня великото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба”. В случая в „Салон-ателие Едмонд” са показани картини, които присъстват в каталога, и които по волята на съдбата още не са напуснали ателието на художника. Те чертаят кривата на една бурна биография и активно творческо присъствие. Това са предимно по-ранни творби, останали дълго време абсолютно непознати за публиката и показани за първи път в изложбата „Непоказвано от Едмонд” през 2006 г., за която авторът е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата. Чрез тези съхранени картини зрителите ще могат да видят, събрани на едно място, както маслени картини и рисунки от 70-те и 80-те години, така и други, бележещи отделни етапи от по-късното развитие на твореца.
* * *
Предговор към каталога:

"Рисувал съм много от натура. Толкова много, че в един момент ми омръзна. Успоредно с това интересът ми към реалността не спираше. Винаги съм си задавал въпроса защо това, което гледам (и виждам, надявам се) ми е харесвало и каква е логиката на тази хармония, която ни заобикаля. Понеже съм си любопитен по природа и още от малък разглобявах играчките, за да разбера как са направени, така и много задълбочено и хладнокръвно изучавах чисто визуално логиката на построението на нещата, които ни заобикалят. Всеки има някаква истина и своя интерпретация за тази логика и аз я открих за себе си. Примерът е много прост. Ако имаме една ябълка в ръката си, това е абсолютна скука, най-много да я изядем. Но ако в същата ръка вземем две ябълки, започват да валят въпроси – за кого е втората ябълка, коя е по-голяма, коя е по-вкусна и т. н. Искам да кажа, че един предмет сам за себе си непредставлява нито хубаво, нито лошо. Значи красотата, естетиката и интересното се състоят във взаимовръзката между обектите, а не в конкретния обект.

Много често казват за някоя жена, че има страхотно красиви очи. Аз смятам, че въобще няма никакви красиви очи, а по-скоро красиво съотношение и разговор между нейните очи, нейните устни, нейните страни и т. н. Самите й очи, откъснати от контекста на лицето й, най-много да свършат работа като илюстрация в някой учебник по анатомия. Опознавайки и овладявайки тази логика на видимия свят, който ни заобикаля, си казах: „Не може ли да запазя същата логика и хармония, но да заместя обектите с измислени в моето подсъзнание?“. Самите обекти, които рисувам, най-добре изразяват усещането ми за форма, състояние и настроение. А „разказвам истории“, съчетавайки в някаква ситуация тези, измислени от мен обекти. Това е с няколко думи ключът за разчитане на посланието, което е заложено в моите картини. Ако човек си зададе въпроса какво значи това или онова в моите картини, или потърси аналог в реалността, сигурно ще изпадне в състояние на объркване. Бих посъветвал така: представете си, че светът около нас изглежда точно по този начин, както изглежда в моите картини. Мислете си го поне през краткото време докато ги гледате – това е абсолютно достатъчно."
Едмонд Демирджиян
26.07.2006 г.

14 януари 2009

ФАНТАЗИИ С РЕАЛНИ ПРЕДМЕТИ

30 януари – 27 февруари 2009 година,
откриване 30 януари, петък, 18.00-20.00 часа

Салон-ателие „Едмонд” кани приятелите и почитателите на изкуството на Едмонд Демирджиян на представяне на най-новите му творби, създадени в края на 2008 и началото на 2009.
Това е петата поред изява на художника, организирана в откритата през миналата година галерия. Експозицията включва 20 живописни платна – натюрморти и интериори. В тези жанрове Едмонд Демирджиян работи от години като минава през различни етапи, за да достигне днес категоричен стил и индивидуално излъчване.
В показания цикъл платна художникът е съсредоточил вниманието си върху работата с няколко основни „обекта”: ябълка, круша, лимон, кана, листо. Те са лесно разпознаваеми, но винаги изненадват. Акцентът е поставен върху съчетанието на голямо пространство и малък център на внимание. Във фантастичната структура на картината предметите оживяват, търкулват се или литват нанякъде, привидно спокойно си говорят със зрителя, но всъщност го примамват да прекрачи в приказното пространството на картината. А влезе ли веднъж там, става свидетел на историите, които обектите си разказват.
Едмонд Демирджиян изпитва особено пристрастие към жанра на натюрморта. За него той е: „закъсняла реализирана мечта, в която отново нареждам в логическа последователност моите играчки”. Върху платното художникът успява да създаде нов свят, базиран на непознати съотношения, неочаквани цветови съчетания и изненадващи форми.