18 септември 2009

За Еди

Преди три години, в този ден, и почти в този час, Еди беше на сцената на Народния театър, в едно от превъплъщенията си – в стихията на джаза – салонът ехтеше от неговите възторжени и победни барабани – току що бе получил Наградата на София! По какви причини тази вечер Еди не е тук, аз отказвам да разбера! Колкото повече се опитвам мислейки да подредя нещата, толкова повече живият живот се извърта, съпротивлява и защитава своя безкраен и могъщ хаос, в който нещата просто стават – незнайно как и защо!
И сигурно за това хората са изработили едно оръжие, чрез което да слагат ред в този хаос. Това не е логическата мисъл, не е прагматично построената върволица от въпроси и отговори, а странното и непоследователно, но пълно със страст изкуство – истинският еквивалент на живота.
Еди сигурно го е знаел – тази изложба е доказателство. Едмонд е скрепил несъвместимите, бясно раздалечаващи се неща от живота, в някакви невъзможни и прекрасни хармонии, в някакви синтетични места и пространства, в които е по-интересно да си. Уж пак море, но друго, невиждано, уж пак пейзаж или натюрморт, но неочаквано огънат.
Като че ли илюстриращ общата теория на относителността. Личните страсти и превъплъщения на Еди, превръщат картините му в автентични преживявания, места и пространства.
Въобще, Еди умееше да се превъплъщава, бидейки голям артист, ту бродеше из различните стилистики на модерната живопис, ту се превръщаше в музикант и поглеждаше пак към същия този хаос.от друга гледна точка.
Познавахме се от деца. Играли сме в махлата на какво ли не. И мога да ви уверя, че той остана цял живот едно играещо момче и сигурно това е тайната на живота, който струи от картините му и сега.

Андрей Даниел
13.09.2009, София
Слово при откриването на изложбата в СГХГ, 17.09.2009