За една различна награда

Сред множеството вече влезли е полезрението ни награди за съвременно изкуство намираме една отчетливо различна. Наградата за млади живописци на фондация „Едмонд Демирджиян”
От Мария Василева научихме детайлите на идеята, която обединява усилията на утвърдени професионалисти и желанието им в памет на Едмонд да направя нещо, може би малко, но много важно за поне един млад живописец.
Историята на тази награда започва....
През 2010 година. Управителният съвет на фондация „Едмонд Демирджиян” реши, че това е много подходящ начин да бъде почетена паметта му. Защото той наистина символизираше младежкия дух, излъчваше страхотна енергия, винаги беше много позитивен и имаше невероятно отношение към младите художници и музиканти, с които общуваше непрекъснато като ги учеше и се учеше от тях. Подкрепата на живописци в началото на техните самостоятелни стъпки съвпада както с усещанията на Едмонд за света, така и с реалната необходимост на художествената ни действителност.
Критерии, на които поверявате избора са....
Не търсим автори, които да наподобяват по някакъв начин това, което Едмонд правеше като художник или които да изповядват същите принципи в живописта. Напротив, идеята е да откриваме художници, които могат да бъдат съотнесени към най-съвременните тенденции и търсения. Избраните за наградата трябва да са по-интересни, по-оригинали, по-различни от масовата продукция, да са активни в това, което правят. За наградата не сме предвидили кандидатстване. С другите членове на журито се опитваме целогодишно да следим изявите на младите автори, да разберем кой до каква степен е готов да се посвети на живописта – един труден и тежък избор. Това е важен критерий. За това, разбира се, няма гаранции, но бихме искали човека, който ще отличим, да е мотивиран и да продължи да се занимава с изкуство, да има енергия, дух, желание за работа. Естествено не търсим завършени художници. Но бихме искали да усетим, че този млад художник е запознат със съвременните живописни практики, любопитен е, отворен е към света отвъд стените на художествената академия, не се страхува да експериментира. Избираме го след дълго и внимателно наблюдение, което започва още от студентската скамейка.
Какво представлява наградата
Организираме изложба на избрания художник, в която се представят и работи на Едмонд Демирджиян (вече е традиция това да се случва в галерия „Ракурси“). Той или тя получава грамота и сума от 1000 лева. Но с това нашите задължения към наградения не се изчерпват. Поела съм като мой личен ангажимент да следя и подкрепям носителите на наградата оттук нататък.
За журито
Тази година решавахме заедно с художничката Надежда Олег Ляхова и с изкуствоведката Даниела Радева. Към нас се присъедини и колекционерката Ивелина Русева, от години изкушена от изкуството на Едмонд Демирджиян. Не е лека задача е да намериш някой, зад който да поставиш името на наградата, а и личното си име като професионалист. Така се случи досега, че и двамата наградени са студенти на проф. Андрей Даниел – очевидно неговата школа в академията е много силна и съответства и на нашите разбирания за съвременна живопис. Надяваме се тази награда да бъде и подкрепа на определени тенденции в съвременното изкуство.
За номинираните и избраните
Миналата година се спряхме на Минко Йовчев. Тази година избрахме Каля Калъчева (р. 1986). Събуди интереса ни с това, че в момента работи в няколко различни посоки и всички те са интересни. Тя търси, експериментира. А и много бързо категорично се откъсна от силното влияние на своя професор Андрей Даниел, което не е никак лесно. Не се страхува да си играе с колорита, но в картините й има и съдържателни послания, без да са литературни.

Ивана Мурджева

Вторият носител на наградата за живопис на Фондация "Едмонд Демирджиян" за млад автор е Калия Калъчева

Калия Калъчева "Киселинен асансьор", 2011

Галерия Ракурси, 14 юли – 31 юли 2010
откриване и церемония по връчването - 14 юли, четвъртък, 18.00 ч.

С обща изложба на Едмонд Демирджиян и Калия Калъчева Фондация "Едмонд Демирджиян" връчва за втори път ежегодната награда за живопис за млад художник.

Изборът на професионалното жури се насочва към автори, които са в началото на своята творческа кариера, обещават интересно развитие и посветеност на изкуството.

Едмонд Демирджиян (1951-2009) е известен не само със силното си творчество, но и с дълбоките си теоретични познания в областта на изкуството. Неговото отношение към младите таланти винаги е било позитивно и подкрепящо. Сред учениците му са някои от най-известните съвременни български живописци. Затова според Управителния съвет на Фондация „Едмонд Демирджиян" връчването на такава награда е изключително подходящ акт на почит към паметта на художника.

След Минко Йовчев тази година за носител на наградата е избрана Калия Калъчева. Тя е родена през 1986 г. През 2005 г. завършва Националното училище за изящни изкуства “Акад. Илия Петров” в София. През 2011 г. се дипломира като магистър по живопис в Националната художествена академия в София в класа на проф. Андрей Даниел.

Наградата се състои от предоставяне на възможност на младата художничка да покаже свои творби в престижна галерия в колективна изложба с големия художник Едмонд Демирджиян, грамота и парична сума от 1000 лева.

Изложбата включва картини на Едмонд Демирджиян от различни периоди, както и най-нови произведения на Калия Калъчева.

Едмонд Демирджиян „Натюрморт с мандолина и ябълки", 1979






„Когато галерията купуваше...", Художествена галерия „Димитър Добрович" - Сливен гостува на галерия „Индустриална 11", София, 13 април-31май 2011

АТЕЛИЕТО. МУЗИ И МОДЕЛИ

Софийска градска художествена галерия, 1 декември 2010 – 28 февруари 2011, откриване 30 ноември, вторник, 18.00 часа

Едмонд в ателието си в кв. Захарна фабрика, средата на 80-те г. на 20-ти век
"Композиция с бухал", 1976, Колекция Ангел Симеонов

Експозицията представя темата за ателието – това лично и свещено пространство на художника, което много често остава скрито от външни погледи. Освен живописни произведения изложбата включва и документална част – фотографии на ателиета. Включени са над 130 живописни творби и около 60 фотографии. Сред авторите са: Олга Брадистилова, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Асен Пейков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, Иван Пенков, Славка Денева, Георги Павлов, Атанас Яранов, Найден Петков, Йордан Кацамунски, Георги Божилов, Димитър Киров, Долорес Дилова, Николай Янакиев, Любен Зидаров, Василка Монева, Марко Монев, Румен Скорчев, Светлин Русев, Сирма Сарафова, Андрей Даниел, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Ивайло Мирчев, Минко Йовчев, Александър Петков, Нина Русева, Атанас Атанасов, Виолета Танова, Марина Маринова и редица други.

Лицата на музиката – изложба портрети на български музиканти

"Автопортрет с чаша кафе", 1979, СГХГ

На 28 октомври 2010 в Българското национално радио се откри изложбата "Лицата на музиката". Домакин и инициатор на проекта е програма „Христо Ботев” на БНР, а куратор - Олимпия Николова. Сред художниците, автори на портрети, са Йоан Левиев, Светлин Русев, Димитър Киров, Андрей Даниел, Мария Столарова, Марио Лишевски, Георги Кьосеилиев, Борис Георгиев, Руска Маринова.
Не по-малко известни са и музикантите, започвайки от Паша Христова, братята Любен и Панчо Владигерови, минавайки през незабравимите Катя Попова, Мими Балканска, Асен Русков, Илка Попова, Борис Христов, Гена Димитрова, Иван Цибулка и Едмонд Демирджиян, и завършвайки списъка с Методи Недялков, Кирил Дончев, Димо Димов, Стоян Попов, Анелия Шуманов и Никола Гюзелев.

Изложба "Дуети" на Христо Алексиев

Христо Алексиев. Еди и Мария
Христо Алексиев. Едмонд Демирджиян и живописта, музиката

Галерия "Ракурси"
21.10-1.11.2010

“Истината казвам: В мен имаше борба на мотиви, отнасящи се до избора на име.

Стигнах до извода, че “Дуети” е най-близко до “Солото” на душевността ми. Съзнавайки това, реших с ентусиазъм да споделя това, което чувствам към приятелите “Дуети”, тези, за които творчеството не е цел, а само средство.

Приятелите, които говорят просто за сложното, които помня, обичам и с които съм духовно и творчески свързан, приятелите, с които Бог ни дарява, за да отворим сърцата си и да се освободим от тайните, които ни тежат.

Теди Москов и Мая Новоселска, Теодосий Спасов и Бойка Велкова, Сашо Морфов и Рени Врангова, Кольо Карамфилов и Лиза Шопова, Едмонд Демирджиян и Мария Василева, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова. Още: Стифа и Светла, Стунджи и Елица, Джони и Джеки, и не на последно място “Дуета на дуетите” - Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Истината казвам: В мен живеят и други “Дуети” - Мила Искренова и Танцовия театър, Антони Дончев и Джаза, Божидар Бончев и Керамиката, и накрая моя - “Плаката и Портрета”.

Христо Алексиев

Едмонд Демирджиян. Живопис

Художествена галерия „Форум”, град Хасково, 23 септември-13 октомври 2010, откриване 23 септември, 18.00 часа

Изложбата се организира в памет на художника Едмонд Демирджиян (1951-2009) в един от любимите му български градове Хасково.

Това е втората изложба от серията след Варна и преди Русе.

Организира се със съдействието на Фондация „Едмонд Демирджиян”.

1 година без Еди

Да си спомним за него.

http://www.youtube.com/watch?v=1DiiDI9deH0

Панахида - Църква Света София, 23 юли 2010, петък, 11.00 часа

Изложба на Едмонд Демирджиян във Варна

Къща-музей „Георги Велчев”, ул. Радко Димитриев 8, 9 юли-1 август, откриване 9 юли, 19.00 часа

Изложбата се организира в памет на художника Едмонд Демирджиян (1951-2009) в един от любимите му български градове Варна. Роден и израснал в София, пътувал по целия свят, живял в Ню Йорк, представял изкуството си в десетки страни, Едмонд Демирджиян винаги с удоволствие се връща във Варна. Атмосферата на града, приятелите, невероятната клубна сцена, джаз фестивалът, художниците – това са нещата, които го привличат неудържимо през годините. Дали отива там на почивка, дали свири на огромния си комплект барабани в двора на Археологическия музей или в клуб Ментол, дали изнася уъркшоп в Музикалното училища или открива изложба, Едмонд винаги чувства Варна близко до сърцето си. Той цял живот рисува морски пейзажи и висящи риби, макар и сред четирите стени на ателието си в София.

Изложбата представя някои от последните творби на художника, както и картини и рисунки от по-предишни периоди. Абстракции, пейзажи, натюрморти и фигурални композиции са включени в експозицията. Акцент са двата „висящи калкана” – запазена марка на автора.

Организира се със съдействието на Фондация „Едмонд Демирджиян”.

Мартин Кръстев. "Затишие"

Преди 10 години Мартин Кръстев, български художник, живеещ със съпругата си художничката Вула Кереклиду в Атина, представя изложбата „Петте кьошета”. Гръцката галерия "Арго" е населена със спомени от детството и младостта, преминали в близост до емблематичното софийско кръстовище. В композициите няма директни препратки. Те по-скоро изследват скритите от външния поглед движения на ума и сърцето в ситуацията на постоянно пътуване между две държави, две цивилизации, две култури. Образите представят странна смесица от древни артефакти и обикновени предмети от ежедневието, театрални маски и геометрични форми, пътни жалони и клетки за птици. Всички те са разположени върху развълнувани неравни фонове, което усилва напрежението без да му придава конкретни измерения.
Сред картините има и една, наречена „Ударните на Едо”. Изградена от геометрични елементи, сред които отчетливо се извисява една палка за барабани, тя отразява преживяванията от един отминал период. Период, в който от Атина към София пътуват кутии с акрилни бои за живописта на Едмонд, а от София към Атина – емоционални разкази за музика, ударни инструменти и цветни композиции.
Картината на Мартин Кръстев поема своя път към частна колекция. Едмонд се отправя на своето последно пътешествие. Но в ателието на Мартин една картина иска да бъде „чута”. На нея са нарисувани палки и барабанче – есенцията на ударните инструменти, платното за барабанистите, неизчерпаемият източник за експерименти, тренировки и нови идеи. Появяващи се върху безбрежната синева на фона, те – макар и в покой – звучат със силата на спомените.
Картината „Затишие” Мартин Кръстев дарява на Фондация „Едмонд Демирджиян”.

Годишна награда на Фондация "Едмонд Демирджиян"

Минко Йовчев - първият носитела на наградата

Галерия Ракурси
23 март-9 април 2010, откриване 23 март, 18.00 часа

С тази изложба Фондация „Едмонд Демирджиян” обявява връчването на ежегодна награда за живопис за млад художник. Изборът на професионалното жури ще се насочва към автори, които са в началото на своята творческа кариера, обещават интересно развитие и посветеност на изкуството.

Едмонд Демирджиян (1951-2009) е известен не само със силното си творчество, но и с дълбоките си теоретични познания в областта на изкуството. Неговото отношение към младите таланти винаги е било позитивно и подкрепящо. Сред учениците му са някои от най-известните съвременни български живописци. Затова според Управителния съвет на Фондация „Едмонд Демирджиян” връчването на такава награда е изключително подходящ акт на почит към паметта на художника.

Тази година носител на наградата е Минко Йовчев. Той е роден през 1987 г. Завършва художествената гимназия в София. В момента е студент 4 курс в Националната художествена академия в класа на проф. Андрей Даниел.

Наградата се състои от: предоставяне на възможност на младия художник да покаже свои творби в престижна галерия в колективна изложба с големия художник Едмонд Демирджиян, грамота и парична сума от 1000 лева.

Изложбата включва картини на Едмонд Демирджиян от различни периоди, някои не показвани досега, както и най-нови произведения на младия автор.

Дръм концерт в памет на Еди

Сцена „Академия”
ДРЪМ КОНЦЕРТ В ПАМЕТ НА
ПЕПИ СЛАВОВ, ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН И МИХАИЛ ЯЛАНДЖИЕВ-ЦЪРО
С участието на барабанистите: Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Калин Вельов, Димитър Димитров, Атанас Попов, Мартин Хафизи и приятели. Специален гост Живко Петров
Национално музикално училище „Любомир Пипков”, ул. „Оборище” № 17
1 февруари, понеделник, 19.00 часа
Билети на www.ticketsbg.com, на касите на зала „България”
и зала „Оборище”17, и преди концерта във фоайето на залата. Цена: 10 лева

Екипът на Сцена „Академия” (http://www.scenaacademia.com) – един от най-интересните проекти в областта на изкуствата, организира възпоменателен концерт в чест на трима известни български барабанисти. Той е посветен на светлата памет на барабаниста на „ФСБ” Пепи Славов, на барабаниста на група „Креш” Михаил Яланджиев и на художника-барабанист Едмонд Демирджиян. Приживе тримата споделяха общата си страст към музиката и бяха приятели. Обединяваха ги професионални интереси, но и чувството им за хумор. И тримата бяха безкомпромисни в увлечението си към ударните инструменти и заразяваха всички наоколо с енергията си. Пепи Славов е неизменна част от българската музика като изпълнител и мениджър. Еди Демирджиян ще остане в историята с уникалния си комплект барабани и соловото свирене. Църо е един от най-големите български рок барабанисти.
На концерта ще свирят най-добрите български изпълнители на ударни инструменти и приятели на Пепи, Еди и Църо. Ще се включи и Живко Петров.
По повод на това събитие излезе диск с 18 импровизации на Едмонд Демирджиян, записвани в периода февруари-юни 2009 г. в MD Studio, София под наименованието Color Codes. Подборът на парчетата е на Живко Петров, Христо Йоцов и Емил Тасев. Върху звука работи Теодор Янков. Дизайнът на обложката е на Димитър Трайчев. Можете да ги чуете тук: http://www.showcaseyourmusic.com/edmonddemirdjian или в www.youtube.com
- - -
Пепи Славов (1941-2008) е един от най-добрите български музиканти, известен като барабанист и основател на ФСБ. От 15 годишна възраст е на сцена. През 1965 г. става барабанист на "Джаз фокус 65". Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов пише първата страница на историята на джаза в България. През 1970-1971 г. свири с групата "Сребърните гривни". През 1979 г. издава албума "Кълбото" и става постоянен член на рокгрупата "Формация студио "Балкантон" (ФСБ). Пепи Славов е и мениджър на групата, локомотивът на публичните изяви. През 1993-1999 г. той става и мениджър за България на Милчо Левиев, продуцент е и на "Акустична версия".
Едмонд Демирджиян (1951-2009) е известен български живописец, който професионално се занимава с ударни инструменти. Той е единственият български барабанист, който се посвещава на солова кариера. Комплектът му от ударни музикални инструменти и перкусии е уникален и е публикуван в престижното американско списание Modern Drummer. Изнасял е много солови концерти в джаз фестивалите в Банско, Хасково и Варна, на блус фестивала в Русе. Свирил е в оригинални проекти с музикантите Живко Петров, Стоян Янкулов-Стунджи, Димитър Димитров, Теодосий Стасов, Калин Вельов и др.
Михаил Яланджиев – Църо (1974-2007) завършва музикално училище в София и учи няколко семестъра перкусии в Държавната музикална академия. На българската ъндърграунд сцена се изявява от 1987 г. Той е основателят на рокгрупа "Креш". В началото на 90-те се присъедини към Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата в „Ера". Свирил е и в няколко други формации като „Ейлиън индъстри" и R.O.B.T.F, както и в „Шеки енд дъ блъдибойс", „Трансформейшън", „Оу Джей бенд", „Сайко трайб". Подгрявал е гастролите у нас на звезди като „Саксън", „Соулфлай", „Антракс", „Содом" и др.

Излезе диск с 18 импровизации на Едмонд Демирджиян, записвани в периода февруари-юни 2009 г. в MD Studio, София. Подборът на парчетата е на Живко Петров, Христо Йоцов и Емил Тасев. Върху звука работи Теодор Янков. Дизайнът на обложката е на Димитър Трайчев. Можете да ги чуете тук: http://www.showcaseyourmusic.com/edmonddemirdjian или в www.youtube.com

Питър Ърскин посвещава новия си албум на Еди

Рисунка на Едмонд Демирджиян (1951-2009) оформя корицата на новия албум на барабаниста Питър Ърскин, който посвещава проекта си на българския художник и на основателя на култовия клуб „Charlie O’s” Чарли Отавиано (1942-2008). Записите са направени именно там, а посвещението гласи: „Албумът е посветен на паметта на двама мъже, които са толкова неразделна част от него, колкото е и музиката - Чарли Отавиано, основал клуба, който Триото нарича свой дом, и Едмонд Демирджиян, чиито творби красят корицата на този албум и на други дискове на Fuzzy Music.” В проекта „The Trio Love @ Charlie O’s”, Питър Ърскин, Чък Бъргхофър (бас) и Тери Тротър (пиано) изпълняват седем композиции, записани на живо на 27 януари тази година.По-рано Едмонд Демирджиян оформя и диска „Standards” на Питър Ърскин, Алън Паскуа и Дейв Карпентър. Художникът и барабанистът поддържат близко приятелство, изградено на взаимните интереси в областта на музиката и живописта.

За Еди

Преди три години, в този ден, и почти в този час, Еди беше на сцената на Народния театър, в едно от превъплъщенията си – в стихията на джаза – салонът ехтеше от неговите възторжени и победни барабани – току що бе получил Наградата на София! По какви причини тази вечер Еди не е тук, аз отказвам да разбера! Колкото повече се опитвам мислейки да подредя нещата, толкова повече живият живот се извърта, съпротивлява и защитава своя безкраен и могъщ хаос, в който нещата просто стават – незнайно как и защо!
И сигурно за това хората са изработили едно оръжие, чрез което да слагат ред в този хаос. Това не е логическата мисъл, не е прагматично построената върволица от въпроси и отговори, а странното и непоследователно, но пълно със страст изкуство – истинският еквивалент на живота.
Еди сигурно го е знаел – тази изложба е доказателство. Едмонд е скрепил несъвместимите, бясно раздалечаващи се неща от живота, в някакви невъзможни и прекрасни хармонии, в някакви синтетични места и пространства, в които е по-интересно да си. Уж пак море, но друго, невиждано, уж пак пейзаж или натюрморт, но неочаквано огънат.
Като че ли илюстриращ общата теория на относителността. Личните страсти и превъплъщения на Еди, превръщат картините му в автентични преживявания, места и пространства.
Въобще, Еди умееше да се превъплъщава, бидейки голям артист, ту бродеше из различните стилистики на модерната живопис, ту се превръщаше в музикант и поглеждаше пак към същия този хаос.от друга гледна точка.
Познавахме се от деца. Играли сме в махлата на какво ли не. И мога да ви уверя, че той остана цял живот едно играещо момче и сигурно това е тайната на живота, който струи от картините му и сега.

Андрей Даниел
13.09.2009, София
Слово при откриването на изложбата в СГХГ, 17.09.2009

ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009

Софийска градска художествена галерия

Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му.

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването.

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника.

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават.

Сбогом, Еди!

1951-2009

Той искаше да достигне до Истината.
Искаше да достигне до нейните дълбочини,
независимо че знаеше - може да те опарят. Това не беше просто любопитство, а животоспасителна нужда за системно познание.
От Сезан до Де Кунинг, от Луис Белсън до Денис Чембърс - това са само контролни точки в неговата мрежата, която плетеше през целия си съзнателен живот.
Той беше последният ортодоксален артист на българската късна модерност. Кристалната логика, с която действаше и чувството му за отговорност към всеки занаят го опазиха от прилагането на удобни поведенчески модели - от сервилното кокетство до силовия напън.
Умееше и обичаше да се забавлява.
Умееше и обичаше да ни забавлява.
Зададе всички свои въпроси.
Получи всички свои отговори.
Дойде ред на всеки от нас
да довърши своята част от работата.

Димитър Трайчев
Слово на опелото в храма Свети седмочисленици, София, 28.07.2009

КАРТИНИ ОТ ЕДИН КАТАЛОГ

15 юли - 30 август 2009

Изложбата е посветена на новоизлезлия каталог на художника Едмонд Демирджиян. Луксозното издание представя цялостното му творчество от средата на 70-те години до днес. В него ретроспективно са включени от най-ранните му ученически и студентски работи до последните му творби, като са проследени важните периоди от израстването на автора и различните жанрови и тематични посоки на работа.
В каталога са публикувани статии, писани по различни поводи през годините от Максимилиян Киров, Атанас Нейков, Чавдар Попов, Мария Василева, Диана Попова, Даниела Чулова, Десислава Димова, Андрю МакДонъл, както и писани специално за повода текстове от Аксиния Джурова, Яра Бубнова и Георги Лозанов. Подбрани от съставителя на каталога д-р Мария Василева, статиите обхващат творчеството и личността на художника Едмонд Демирджиян от много различни посоки. Те подробно анализират стиловите му характеристики, но и засягат артистичното присъствие на твореца в българското общество и приноса му за динамичния облик на художествената ни сцена. Художник на двуезичното издание е Надежда Олег Ляхова.
Названието на изложбата напомня великото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба”. В случая в „Салон-ателие Едмонд” са показани картини, които присъстват в каталога, и които по волята на съдбата още не са напуснали ателието на художника. Те чертаят кривата на една бурна биография и активно творческо присъствие. Това са предимно по-ранни творби, останали дълго време абсолютно непознати за публиката и показани за първи път в изложбата „Непоказвано от Едмонд” през 2006 г., за която авторът е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата. Чрез тези съхранени картини зрителите ще могат да видят, събрани на едно място, както маслени картини и рисунки от 70-те и 80-те години, така и други, бележещи отделни етапи от по-късното развитие на твореца.

* * *

Предговор към каталога:

"Рисувал съм много от натура. Толкова много, че в един момент ми омръзна. Успоредно с това интересът ми към реалността не спираше. Винаги съм си задавал въпроса защо това, което гледам (и виждам, надявам се) ми е харесвало и каква е логиката на тази хармония, която ни заобикаля. Понеже съм си любопитен по природа и още от малък разглобявах играчките, за да разбера как са направени, така и много задълбочено и хладнокръвно изучавах чисто визуално логиката на построението на нещата, които ни заобикалят. Всеки има някаква истина и своя интерпретация за тази логика и аз я открих за себе си. Примерът е много прост. Ако имаме една ябълка в ръката си, това е абсолютна скука, най-много да я изядем. Но ако в същата ръка вземем две ябълки, започват да валят въпроси – за кого е втората ябълка, коя е по-голяма, коя е по-вкусна и т. н. Искам да кажа, че един предмет сам за себе си непредставлява нито хубаво, нито лошо. Значи красотата, естетиката и интересното се състоят във взаимовръзката между обектите, а не в конкретния обект.

Много често казват за някоя жена, че има страхотно красиви очи. Аз смятам, че въобще няма никакви красиви очи, а по-скоро красиво съотношение и разговор между нейните очи, нейните устни, нейните страни и т. н. Самите й очи, откъснати от контекста на лицето й, най-много да свършат работа като илюстрация в някой учебник по анатомия. Опознавайки и овладявайки тази логика на видимия свят, който ни заобикаля, си казах: „Не може ли да запазя същата логика и хармония, но да заместя обектите с измислени в моето подсъзнание?“. Самите обекти, които рисувам, най-добре изразяват усещането ми за форма, състояние и настроение. А „разказвам истории“, съчетавайки в някаква ситуация тези, измислени от мен обекти. Това е с няколко думи ключът за разчитане на посланието, което е заложено в моите картини. Ако човек си зададе въпроса какво значи това или онова в моите картини, или потърси аналог в реалността, сигурно ще изпадне в състояние на объркване. Бих посъветвал така: представете си, че светът около нас изглежда точно по този начин, както изглежда в моите картини. Мислете си го поне през краткото време докато ги гледате – това е абсолютно достатъчно."

Едмонд Демирджиян

26.07.2006 г.

ФАНТАЗИИ С РЕАЛНИ ПРЕДМЕТИ

30 януари – 27 февруари 2009 година,
откриване 30 януари, петък, 18.00-20.00 часа

Салон-ателие „Едмонд” кани приятелите и почитателите на изкуството на Едмонд Демирджиян на представяне на най-новите му творби, създадени в края на 2008 и началото на 2009.
Това е петата поред изява на художника, организирана в откритата през миналата година галерия. Експозицията включва 20 живописни платна – натюрморти и интериори. В тези жанрове Едмонд Демирджиян работи от години като минава през различни етапи, за да достигне днес категоричен стил и индивидуално излъчване.
В показания цикъл платна художникът е съсредоточил вниманието си върху работата с няколко основни „обекта”: ябълка, круша, лимон, кана, листо. Те са лесно разпознаваеми, но винаги изненадват. Акцентът е поставен върху съчетанието на голямо пространство и малък център на внимание. Във фантастичната структура на картината предметите оживяват, търкулват се или литват нанякъде, привидно спокойно си говорят със зрителя, но всъщност го примамват да прекрачи в приказното пространството на картината. А влезе ли веднъж там, става свидетел на историите, които обектите си разказват.
Едмонд Демирджиян изпитва особено пристрастие към жанра на натюрморта. За него той е: „закъсняла реализирана мечта, в която отново нареждам в логическа последователност моите играчки”. Върху платното художникът успява да създаде нов свят, базиран на непознати съотношения, неочаквани цветови съчетания и изненадващи форми.