Годишна награда на Фондация "Едмонд Демирджиян"

Минко Йовчев - първият носитела на наградата

Галерия Ракурси
23 март-9 април 2010, откриване 23 март, 18.00 часа

С тази изложба Фондация „Едмонд Демирджиян” обявява връчването на ежегодна награда за живопис за млад художник. Изборът на професионалното жури ще се насочва към автори, които са в началото на своята творческа кариера, обещават интересно развитие и посветеност на изкуството.

Едмонд Демирджиян (1951-2009) е известен не само със силното си творчество, но и с дълбоките си теоретични познания в областта на изкуството. Неговото отношение към младите таланти винаги е било позитивно и подкрепящо. Сред учениците му са някои от най-известните съвременни български живописци. Затова според Управителния съвет на Фондация „Едмонд Демирджиян” връчването на такава награда е изключително подходящ акт на почит към паметта на художника.

Тази година носител на наградата е Минко Йовчев. Той е роден през 1987 г. Завършва художествената гимназия в София. В момента е студент 4 курс в Националната художествена академия в класа на проф. Андрей Даниел.

Наградата се състои от: предоставяне на възможност на младия художник да покаже свои творби в престижна галерия в колективна изложба с големия художник Едмонд Демирджиян, грамота и парична сума от 1000 лева.

Изложбата включва картини на Едмонд Демирджиян от различни периоди, някои не показвани досега, както и най-нови произведения на младия автор.

Дръм концерт в памет на Еди

Сцена „Академия”
ДРЪМ КОНЦЕРТ В ПАМЕТ НА
ПЕПИ СЛАВОВ, ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН И МИХАИЛ ЯЛАНДЖИЕВ-ЦЪРО
С участието на барабанистите: Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Калин Вельов, Димитър Димитров, Атанас Попов, Мартин Хафизи и приятели. Специален гост Живко Петров
Национално музикално училище „Любомир Пипков”, ул. „Оборище” № 17
1 февруари, понеделник, 19.00 часа
Билети на www.ticketsbg.com, на касите на зала „България”
и зала „Оборище”17, и преди концерта във фоайето на залата. Цена: 10 лева

Екипът на Сцена „Академия” (http://www.scenaacademia.com) – един от най-интересните проекти в областта на изкуствата, организира възпоменателен концерт в чест на трима известни български барабанисти. Той е посветен на светлата памет на барабаниста на „ФСБ” Пепи Славов, на барабаниста на група „Креш” Михаил Яланджиев и на художника-барабанист Едмонд Демирджиян. Приживе тримата споделяха общата си страст към музиката и бяха приятели. Обединяваха ги професионални интереси, но и чувството им за хумор. И тримата бяха безкомпромисни в увлечението си към ударните инструменти и заразяваха всички наоколо с енергията си. Пепи Славов е неизменна част от българската музика като изпълнител и мениджър. Еди Демирджиян ще остане в историята с уникалния си комплект барабани и соловото свирене. Църо е един от най-големите български рок барабанисти.
На концерта ще свирят най-добрите български изпълнители на ударни инструменти и приятели на Пепи, Еди и Църо. Ще се включи и Живко Петров.
По повод на това събитие излезе диск с 18 импровизации на Едмонд Демирджиян, записвани в периода февруари-юни 2009 г. в MD Studio, София под наименованието Color Codes. Подборът на парчетата е на Живко Петров, Христо Йоцов и Емил Тасев. Върху звука работи Теодор Янков. Дизайнът на обложката е на Димитър Трайчев. Можете да ги чуете тук: http://www.showcaseyourmusic.com/edmonddemirdjian или в www.youtube.com
- - -
Пепи Славов (1941-2008) е един от най-добрите български музиканти, известен като барабанист и основател на ФСБ. От 15 годишна възраст е на сцена. През 1965 г. става барабанист на "Джаз фокус 65". Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов пише първата страница на историята на джаза в България. През 1970-1971 г. свири с групата "Сребърните гривни". През 1979 г. издава албума "Кълбото" и става постоянен член на рокгрупата "Формация студио "Балкантон" (ФСБ). Пепи Славов е и мениджър на групата, локомотивът на публичните изяви. През 1993-1999 г. той става и мениджър за България на Милчо Левиев, продуцент е и на "Акустична версия".
Едмонд Демирджиян (1951-2009) е известен български живописец, който професионално се занимава с ударни инструменти. Той е единственият български барабанист, който се посвещава на солова кариера. Комплектът му от ударни музикални инструменти и перкусии е уникален и е публикуван в престижното американско списание Modern Drummer. Изнасял е много солови концерти в джаз фестивалите в Банско, Хасково и Варна, на блус фестивала в Русе. Свирил е в оригинални проекти с музикантите Живко Петров, Стоян Янкулов-Стунджи, Димитър Димитров, Теодосий Стасов, Калин Вельов и др.
Михаил Яланджиев – Църо (1974-2007) завършва музикално училище в София и учи няколко семестъра перкусии в Държавната музикална академия. На българската ъндърграунд сцена се изявява от 1987 г. Той е основателят на рокгрупа "Креш". В началото на 90-те се присъедини към Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата в „Ера". Свирил е и в няколко други формации като „Ейлиън индъстри" и R.O.B.T.F, както и в „Шеки енд дъ блъдибойс", „Трансформейшън", „Оу Джей бенд", „Сайко трайб". Подгрявал е гастролите у нас на звезди като „Саксън", „Соулфлай", „Антракс", „Содом" и др.

Излезе диск с 18 импровизации на Едмонд Демирджиян, записвани в периода февруари-юни 2009 г. в MD Studio, София. Подборът на парчетата е на Живко Петров, Христо Йоцов и Емил Тасев. Върху звука работи Теодор Янков. Дизайнът на обложката е на Димитър Трайчев. Можете да ги чуете тук: http://www.showcaseyourmusic.com/edmonddemirdjian или в www.youtube.com

Питър Ърскин посвещава новия си албум на Еди

Рисунка на Едмонд Демирджиян (1951-2009) оформя корицата на новия албум на барабаниста Питър Ърскин, който посвещава проекта си на българския художник и на основателя на култовия клуб „Charlie O’s” Чарли Отавиано (1942-2008). Записите са направени именно там, а посвещението гласи: „Албумът е посветен на паметта на двама мъже, които са толкова неразделна част от него, колкото е и музиката - Чарли Отавиано, основал клуба, който Триото нарича свой дом, и Едмонд Демирджиян, чиито творби красят корицата на този албум и на други дискове на Fuzzy Music.” В проекта „The Trio Love @ Charlie O’s”, Питър Ърскин, Чък Бъргхофър (бас) и Тери Тротър (пиано) изпълняват седем композиции, записани на живо на 27 януари тази година.По-рано Едмонд Демирджиян оформя и диска „Standards” на Питър Ърскин, Алън Паскуа и Дейв Карпентър. Художникът и барабанистът поддържат близко приятелство, изградено на взаимните интереси в областта на музиката и живописта.

За Еди

Преди три години, в този ден, и почти в този час, Еди беше на сцената на Народния театър, в едно от превъплъщенията си – в стихията на джаза – салонът ехтеше от неговите възторжени и победни барабани – току що бе получил Наградата на София! По какви причини тази вечер Еди не е тук, аз отказвам да разбера! Колкото повече се опитвам мислейки да подредя нещата, толкова повече живият живот се извърта, съпротивлява и защитава своя безкраен и могъщ хаос, в който нещата просто стават – незнайно как и защо!
И сигурно за това хората са изработили едно оръжие, чрез което да слагат ред в този хаос. Това не е логическата мисъл, не е прагматично построената върволица от въпроси и отговори, а странното и непоследователно, но пълно със страст изкуство – истинският еквивалент на живота.
Еди сигурно го е знаел – тази изложба е доказателство. Едмонд е скрепил несъвместимите, бясно раздалечаващи се неща от живота, в някакви невъзможни и прекрасни хармонии, в някакви синтетични места и пространства, в които е по-интересно да си. Уж пак море, но друго, невиждано, уж пак пейзаж или натюрморт, но неочаквано огънат.
Като че ли илюстриращ общата теория на относителността. Личните страсти и превъплъщения на Еди, превръщат картините му в автентични преживявания, места и пространства.
Въобще, Еди умееше да се превъплъщава, бидейки голям артист, ту бродеше из различните стилистики на модерната живопис, ту се превръщаше в музикант и поглеждаше пак към същия този хаос.от друга гледна точка.
Познавахме се от деца. Играли сме в махлата на какво ли не. И мога да ви уверя, че той остана цял живот едно играещо момче и сигурно това е тайната на живота, който струи от картините му и сега.

Андрей Даниел
13.09.2009, София
Слово при откриването на изложбата в СГХГ, 17.09.2009

ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009

Софийска градска художествена галерия

Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му.

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването.

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника.

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават.

Сбогом, Еди!

1951-2009

Той искаше да достигне до Истината.
Искаше да достигне до нейните дълбочини,
независимо че знаеше - може да те опарят. Това не беше просто любопитство, а животоспасителна нужда за системно познание.
От Сезан до Де Кунинг, от Луис Белсън до Денис Чембърс - това са само контролни точки в неговата мрежата, която плетеше през целия си съзнателен живот.
Той беше последният ортодоксален артист на българската късна модерност. Кристалната логика, с която действаше и чувството му за отговорност към всеки занаят го опазиха от прилагането на удобни поведенчески модели - от сервилното кокетство до силовия напън.
Умееше и обичаше да се забавлява.
Умееше и обичаше да ни забавлява.
Зададе всички свои въпроси.
Получи всички свои отговори.
Дойде ред на всеки от нас
да довърши своята част от работата.

Димитър Трайчев
Слово на опелото в храма Свети седмочисленици, София, 28.07.2009

КАРТИНИ ОТ ЕДИН КАТАЛОГ

15 юли - 30 август 2009

Изложбата е посветена на новоизлезлия каталог на художника Едмонд Демирджиян. Луксозното издание представя цялостното му творчество от средата на 70-те години до днес. В него ретроспективно са включени от най-ранните му ученически и студентски работи до последните му творби, като са проследени важните периоди от израстването на автора и различните жанрови и тематични посоки на работа.
В каталога са публикувани статии, писани по различни поводи през годините от Максимилиян Киров, Атанас Нейков, Чавдар Попов, Мария Василева, Диана Попова, Даниела Чулова, Десислава Димова, Андрю МакДонъл, както и писани специално за повода текстове от Аксиния Джурова, Яра Бубнова и Георги Лозанов. Подбрани от съставителя на каталога д-р Мария Василева, статиите обхващат творчеството и личността на художника Едмонд Демирджиян от много различни посоки. Те подробно анализират стиловите му характеристики, но и засягат артистичното присъствие на твореца в българското общество и приноса му за динамичния облик на художествената ни сцена. Художник на двуезичното издание е Надежда Олег Ляхова.
Названието на изложбата напомня великото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба”. В случая в „Салон-ателие Едмонд” са показани картини, които присъстват в каталога, и които по волята на съдбата още не са напуснали ателието на художника. Те чертаят кривата на една бурна биография и активно творческо присъствие. Това са предимно по-ранни творби, останали дълго време абсолютно непознати за публиката и показани за първи път в изложбата „Непоказвано от Едмонд” през 2006 г., за която авторът е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата. Чрез тези съхранени картини зрителите ще могат да видят, събрани на едно място, както маслени картини и рисунки от 70-те и 80-те години, така и други, бележещи отделни етапи от по-късното развитие на твореца.

* * *

Предговор към каталога:

"Рисувал съм много от натура. Толкова много, че в един момент ми омръзна. Успоредно с това интересът ми към реалността не спираше. Винаги съм си задавал въпроса защо това, което гледам (и виждам, надявам се) ми е харесвало и каква е логиката на тази хармония, която ни заобикаля. Понеже съм си любопитен по природа и още от малък разглобявах играчките, за да разбера как са направени, така и много задълбочено и хладнокръвно изучавах чисто визуално логиката на построението на нещата, които ни заобикалят. Всеки има някаква истина и своя интерпретация за тази логика и аз я открих за себе си. Примерът е много прост. Ако имаме една ябълка в ръката си, това е абсолютна скука, най-много да я изядем. Но ако в същата ръка вземем две ябълки, започват да валят въпроси – за кого е втората ябълка, коя е по-голяма, коя е по-вкусна и т. н. Искам да кажа, че един предмет сам за себе си непредставлява нито хубаво, нито лошо. Значи красотата, естетиката и интересното се състоят във взаимовръзката между обектите, а не в конкретния обект.

Много често казват за някоя жена, че има страхотно красиви очи. Аз смятам, че въобще няма никакви красиви очи, а по-скоро красиво съотношение и разговор между нейните очи, нейните устни, нейните страни и т. н. Самите й очи, откъснати от контекста на лицето й, най-много да свършат работа като илюстрация в някой учебник по анатомия. Опознавайки и овладявайки тази логика на видимия свят, който ни заобикаля, си казах: „Не може ли да запазя същата логика и хармония, но да заместя обектите с измислени в моето подсъзнание?“. Самите обекти, които рисувам, най-добре изразяват усещането ми за форма, състояние и настроение. А „разказвам истории“, съчетавайки в някаква ситуация тези, измислени от мен обекти. Това е с няколко думи ключът за разчитане на посланието, което е заложено в моите картини. Ако човек си зададе въпроса какво значи това или онова в моите картини, или потърси аналог в реалността, сигурно ще изпадне в състояние на объркване. Бих посъветвал така: представете си, че светът около нас изглежда точно по този начин, както изглежда в моите картини. Мислете си го поне през краткото време докато ги гледате – това е абсолютно достатъчно."

Едмонд Демирджиян

26.07.2006 г.

ФАНТАЗИИ С РЕАЛНИ ПРЕДМЕТИ

30 януари – 27 февруари 2009 година,
откриване 30 януари, петък, 18.00-20.00 часа

Салон-ателие „Едмонд” кани приятелите и почитателите на изкуството на Едмонд Демирджиян на представяне на най-новите му творби, създадени в края на 2008 и началото на 2009.
Това е петата поред изява на художника, организирана в откритата през миналата година галерия. Експозицията включва 20 живописни платна – натюрморти и интериори. В тези жанрове Едмонд Демирджиян работи от години като минава през различни етапи, за да достигне днес категоричен стил и индивидуално излъчване.
В показания цикъл платна художникът е съсредоточил вниманието си върху работата с няколко основни „обекта”: ябълка, круша, лимон, кана, листо. Те са лесно разпознаваеми, но винаги изненадват. Акцентът е поставен върху съчетанието на голямо пространство и малък център на внимание. Във фантастичната структура на картината предметите оживяват, търкулват се или литват нанякъде, привидно спокойно си говорят със зрителя, но всъщност го примамват да прекрачи в приказното пространството на картината. А влезе ли веднъж там, става свидетел на историите, които обектите си разказват.
Едмонд Демирджиян изпитва особено пристрастие към жанра на натюрморта. За него той е: „закъсняла реализирана мечта, в която отново нареждам в логическа последователност моите играчки”. Върху платното художникът успява да създаде нов свят, базиран на непознати съотношения, неочаквани цветови съчетания и изненадващи форми.

НЮ ЙОРК - БРЮКСЕЛ - СОФИЯ

21 октомври – 28 ноември 2008

Художествените произведения често имат странна съдба. Веднъж напуснали ателието на художника, те започват да водят свой самостоятелен живот. Такъв е случаят с няколко картини на Едмонд Демирджиян, създадени в Ню Йорк в периода 1995-1996 г. по време на престоя му там и специализация с наградата на престижната американска фондация за изкуство „Полък-Краснер”. През 1997 г. 25 от създадените творби отпътуват за изложба в галерия Зин-Зен в Брюксел. 15 намират нов дом, останалите митарстват в продължение на десет години и се завръщат в България едва през тази година.
Картините показват един малко познат период на художника, инспириран изцяло от действителността на мегаполиса Ню Йорк. Те са много ярки и изчистени, образите в тях са сведени до знаци. Динамиката на изображението, ритъмът на цветовете, общото въздействие на колорита, движението на линиите изцяло хармонират с интензивността и наситеността на живота в Ню Йорк. Интересно е да се проследи как една съвършено друга реалност може да повлияе творческия процес и резултатите да бъдат провокиращо различни. Изложбата „Ню Йорк – Брюксел – София” проследява динамиката на живота на съвременния художник. Неговите пътешествия в случая съвпадат и с най-новата история на България, в която през 90-те години на 20-ти век мнозина търсят реализация навън. Завръщането на 10-те картини, прекосили океана и Европа, се превръща в символ на новите възможности за развитие на изкуството у нас. Едмонд Демирджиян е един от примерите за възможното устояване на предизвикателствата на съдбата и успешното движение напред.

Изложбата е показана в Салон-ателие Едмонд, София, ул. 13 март № 21.

НАТЮРМОРТЪТ...МОЯТА МЕЧТА ЗА ПОРЯДЪК

10 септември-10 октомври 2008

През април 2008 г. в София отвори врати още едно изложбено пространство. Намира се в центъра на града и представя творчеството на художника Едмонд Демирджиян (www.edmondartist.com).
През септември-октомври ще бъдат показани произведения в жанра на натюрморта, в който художникът работи от години. Изложбата ще включва както най-новите му маслени платна, създадени през последните месеци, така и пастели, акварели и темпери от 80-те и 90-те години на 20-ти век.
Експозицията има за цел да покаже как се е развивал авторският възглед спрямо един класически за живописта проблем, какъвто е този на натюрморта. Също така ще проследи и различни етапи от процеса на оформяне на стила на Едмонд Демирджиян през годините.