15 юли - 30 август 2009 Изложбата е посветена на новоизлезлия каталог на художника Едмонд Демирджиян. Луксозното издание представя цялостното му творчество от средата на 70-те години до днес. В него ретроспективно са включени от най-ранните му ученически и студентски работи до последните му творби, като са проследени важните периоди от израстването на автора и различните жанрови и тематични посоки на работа.
В каталога са публикувани статии, писани по различни поводи през годините от Максимилиян Киров, Атанас Нейков, Чавдар Попов, Мария Василева, Диана Попова, Даниела Чулова, Десислава Димова, Андрю МакДонъл, както и писани специално за повода текстове от Аксиния Джурова, Яра Бубнова и Георги Лозанов. Подбрани от съставителя на каталога д-р Мария Василева, статиите обхващат творчеството и личността на художника Едмонд Демирджиян от много различни посоки. Те подробно анализират стиловите му характеристики, но и засягат артистичното присъствие на твореца в българското общество и приноса му за динамичния облик на художествената ни сцена. Художник на двуезичното издание е Надежда Олег Ляхова.
Названието на изложбата напомня великото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба”. В случая в „Салон-ателие Едмонд” са показани картини, които присъстват в каталога, и които по волята на съдбата още не са напуснали ателието на художника. Те чертаят кривата на една бурна биография и активно творческо присъствие. Това са предимно по-ранни творби, останали дълго време абсолютно непознати за публиката и показани за първи път в изложбата „Непоказвано от Едмонд” през 2006 г., за която авторът е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата. Чрез тези съхранени картини зрителите ще могат да видят, събрани на едно място, както маслени картини и рисунки от 70-те и 80-те години, така и други, бележещи отделни етапи от по-късното развитие на твореца.
* * *
Предговор към каталога:
"Рисувал съм много от натура. Толкова много, че в един момент ми омръзна. Успоредно с това интересът ми към реалността не спираше. Винаги съм си задавал въпроса защо това, което гледам (и виждам, надявам се) ми е харесвало и каква е логиката на тази хармония, която ни заобикаля. Понеже съм си любопитен по природа и още от малък разглобявах играчките, за да разбера как са направени, така и много задълбочено и хладнокръвно изучавах чисто визуално логиката на построението на нещата, които ни заобикалят. Всеки има някаква истина и своя интерпретация за тази логика и аз я открих за себе си. Примерът е много прост. Ако имаме една ябълка в ръката си, това е абсолютна скука, най-много да я изядем. Но ако в същата ръка вземем две ябълки, започват да валят въпроси – за кого е втората ябълка, коя е по-голяма, коя е по-вкусна и т. н. Искам да кажа, че един предмет сам за себе си непредставлява нито хубаво, нито лошо. Значи красотата, естетиката и интересното се състоят във взаимовръзката между обектите, а не в конкретния обект.
Много често казват за някоя жена, че има страхотно красиви очи. Аз смятам, че въобще няма никакви красиви очи, а по-скоро красиво съотношение и разговор между нейните очи, нейните устни, нейните страни и т. н. Самите й очи, откъснати от контекста на лицето й, най-много да свършат работа като илюстрация в някой учебник по анатомия. Опознавайки и овладявайки тази логика на видимия свят, който ни заобикаля, си казах: „Не може ли да запазя същата логика и хармония, но да заместя обектите с измислени в моето подсъзнание?“. Самите обекти, които рисувам, най-добре изразяват усещането ми за форма, състояние и настроение. А „разказвам истории“, съчетавайки в някаква ситуация тези, измислени от мен обекти. Това е с няколко думи ключът за разчитане на посланието, което е заложено в моите картини. Ако човек си зададе въпроса какво значи това или онова в моите картини, или потърси аналог в реалността, сигурно ще изпадне в състояние на объркване. Бих посъветвал така: представете си, че светът около нас изглежда точно по този начин, както изглежда в моите картини. Мислете си го поне през краткото време докато ги гледате – това е абсолютно достатъчно."
Едмонд Демирджиян
26.07.2006 г.
